VІ. Път към дома

Спорадичните изблици на аномална активност предизвикаха масови мутации, а още повече – истерия, безредици, сриване на авторитети, мародерство и битки за оцеляване. Правителства падаха. Държавите една след друга се разсипваха в некоординирани администрации без реална власт. Някои армии успяха да установят военен режим и да наложат контрол над основните производства и снабдяване, но главно в собствена полза.

На територията на постоянно разширяващата се Зона ставаха постоянни сблъсъци между хора и мутанти. В тази борба за оцеляване нямаше място за Корпорацията.

Мисията беше провалена и единственото, което екипът на Корпорацията в Зоната можеше да направи, бе да изостави зонехода и да се изтегли обратно към базата на Директорат Източна Европа.

Те нямаха радиовръзка с Базата и отдаваха това на повреденото си оборудване. И все пак – не можеха да знаят колко много от земната територия е погълната от Зоната. Подозираха, че поради техния неуспех базата може вече да не съществува, но нямаше къде другаде да отидат.

И все пак, дори ако Базата се окажеше разрушена, може би в нея щеше да има оцелели? Не е възможно всички онези блестящи учени, с всичката им техника и роботизирана охрана, да не са намерили начин да се справят. Базата на Директорат Източна Европа беше едно от технологичните чудеса на света. Тя сигурно си е там и функционира. Тя трябва да е там! Ако един такъв бастион на цивилизацията падне, каква надежда остава изобщо за човечеството?

Както се узна впоследствие, учените от Корпорацията са провеждали в Базата редица смели опити с аномална радиация. По време с едно от аномалните изригвания се стигнало до претоварване на техните машини, което е довело до трагични резултати.

В крайна сметка останките от експедицията на Корпорацията успяха да се съединят с малцината оцелели от персонала на опустошената база, но срещаха врагове на всяка крачка.

Дегенератите от Бара обаче съумяха да избегнат масови сблъсъци с чудовищата, които дремеха в бункера на Базата. Нещо повече, те възстановиха и задействаха една от секретните програми на Корпорацията - проект "Прокруст", който имаше за цел частично да адаптира човешките същества към ужасите на Зоната.

А самите мутанти също съумяха да се възползват от технологичните чудеса на миналия свят, като захраниха мощностите на проект "Прометей". Тази недовършена разработка е трябвало да създаде протомутант в лабораторни условия.

Можеше ли някой да предвиди, че едновременното захранване на двата проекта ще доведе до колапс на системите на третия? Навярно да, но когато се разбра, беше твърде късно. Проект 101, свръхсекретната разработка за пътуване във времето, обгърна цялата база в мехур от спряло време. Неколцина от Корпорацията и Бара останаха пленени вътре, докато светът навън се развиваше по своите си закони.

Мутантите подготвяха планетата за някакво известно само тям Второ пришествие; човеците подивяваха и се връщаха към племенния строй с обожествяване на мутантската раса и редовни жертвоприношения; малцината останали при Стария бар се вкопчваха в своите ценности и се опитваха да живеят изолирано в своето си тераформирано островче на спокойствието.